Резюме на идеите на Адам Смит
·Богатството на един народ не се измерва, както са смятали меркантилистите, с количеството злато и сребро в неговите трезори, а с целия обем на производството и търговията – това, което днес наричаме брутен национален продукт.
·Свободният търговски обмен повишава благосъстоянието и на двете страни, които го осъществяват. Никой не би участвал в търговска сделка, ако предвижда да загуби от нея. Ето защо вносът е толкова важен за нас, колкото е износът за други. Нямаме за цел да правим другите по-бедни, за да ставаме ние по-богати. В наш интерес е партньорите ни да са достатъчно заможни.
·Налагането на каквито и да са регулаторни ограничения върху търговията е погрешно и вредно. Данъците и таксите, вносните мита, субсидиите за износа и преференциите за местното производство са заплаха за просперитета на един народ.
·Способността на един народ да произвежда се крепи върху разделението на труда и натрупания в резултат от това капитал. Огромно увеличение на производството може да се постигне чрез разделяне на процеса на производство на множество по-малки задачи, всяка от които се изпълнява от специализирали се в нея ръце. Така се получава излишък, който производителят може да инвестира.
·Бъдещите приходи на една страна зависят от скоростта на акумулиране на капитала. Колкото повече се инвестира в по-продуктивни процеси, толкова повече богатство ще се създаде в бъдеще.
·Когато има свободна търговия и конкуренция, пазарната система автоматически се фокусира върху най-спешно необходимото. Когато има недостиг на някои неща, хората са готови да платят повече за тях. Доставянето им ще даде повече приход, затова производителите инвестират капитал, за да произведат повече.
·Просперитетът нараства по-бързо при наличието на отворен и конкурентен пазар, където търговският обмен се извършва свободно, без никакви принуди. За да се поддържа тази отвореност на пазара, е необходима сигурност, правосъдие и законност. Свободата и личният интерес не водят до хаос, а напротив: насочвани сякаш от „невидима ръка”, създават ред и съгласие.
·Сили с определени интереси могат да използват властта на правителството, за да променят пазарната система в своя полза. Както работодатели, така и някои професионални обединения се стремят да наложат регулаторни мерки, които задушават конкуренцията. Такива са бариерите пред правото на някои хора да упражняват определени професии.
·Данъците трябва да са пропорционални на доходите, да са стабилни и удобни за плащане. Трябва да се събират евтино, да не пречат на деловата дейност и да не са толкова непосилни, та да водят до укриване на доходи, нито пък да налагат чести посещения на бирниците.
·Всички хора са склонни да симпатизират или да съчувстват на себеподобните си. Това ги прави способни на по-умерено поведение в интерес на хармонията между човешките същества. Въз основа на това се изграждат и моралните принципи за поведението на другите и така се определят човешките добродетели. Инстинктът е по-надеждният водач към хармония в човешкото общество, отколкото са самонадеяните моралисти и идеалисти.
Превод : Марияна Мелнишка