Откъс от есето „Анатомия на компромиса” от Айн Ранд:

Трите правила, изброени по-долу в никакъв случай не са изчерпателни; те са просто първите насоки за разбирането на една необятна тема.

 1. При всеки конфликт между двама души (или две групи), които се придържат към едни и същи базисни принципи, побеждава онзи, които е по-последователен.

2. При всяко сътрудничество между двама души (или две групи), които се придържат към различни базисни принципи, побеждава по-лошият или ирационалният.

3. Когато противоположни базисни принципи са ясно и открито дефинирани, това действа в изгода на рационалната страна; когато те не са ясно дефинирани, а се крият или заобикалят, това действа в изгода на ирационалната страна.

 1. Когато двама души (или групи) се придържат към едни и същи базисни принципи, но се противопоставят един на друг по даден въпрос, това значи, че поне единият от тях е непоследователен. Тъй като базисните принципи определят крайната цел на всеки дългосрочен процес на действие, човекът, придържащ се към един по-ясен, по-последователен възглед за целта, която трябва да се постигне, ще бъде по-последователно прав в своя избор на средства; а противоречията на неговия опонент ще действат в негова полза, както в психологическо, така и в екзистенциално отношение.

… Точно тези цели (алтруизъм-колективизъм-етатизъм) трябва да бъдат отхвърлени. Но ако нито едната от партиите не реши да го стори, логиката на събитията, създадена от общите им базисни принципи, ще продължи да ги тегли и двете все повече и повече вляво. Ако и когато “консерваторите” бъдат напълно изхвърлени от играта, същият конфликт ще продължи между “либералите” и отявлените социалисти; когато социалистите победят, конфликтът ще продължи между социалистите и комунистите; когато комунистите победят, ще бъде постигната крайната цел на алтруизма - универсална жертва.

 …2. При всяко сътрудничество между двама души (или групи), които се придържат към различни базисни принципи, побеждава по-лошият или по-ирационалният.

Рационалното (принцип, приемане, идея, политика или действие) е това, което е в съзвучие с фактите от реалността; ирационалното е онова, което противоречи на фактите и се опитва да се измъкне. Сътрудничеството е съвместно начинание, общ курс на действие. Рационалното (доброто) няма какво да спечели от ирационалното (злото) - то може само да сподели неговите провали и престъпления; а ирационалното може само да спечели от рационалното - да сподели неговите постижения и ценности. Индустриалецът няма нужда от помощта на един крадец, за да успее; крадецът се нуждае от постиженията на индустриалеца, за да може изобщо да съществува. Какво сътрудничество е възможно между тях и с каква цел?

Ако един човек има смесени убеждения, лошото в него подронва, възпира, сразява и в крайна сметка руши доброто. Какъв е моралния статус на свободна страна, чието правителство нарушава от време на време правата на гражданите?

… А сега да разгледаме сътрудничеството между полусвободните страни и комунистическите диктатури в Обединените нации. Самото споменаване на тази институция е равносилно на осъждането й, така че всякаква критика е излишна. Това е институция, уж посветена на мира, свободата и човешките права, която включва между своите членове съветска Русия - най-бруталния агресор, най-кървавата диктатура, най-мащабния масов убиец и масов поробител в цялата история. Нищо не може да се добави към този факт и нищо не може да го смекчи. Това е толкова гротескно зло оскърбление към разума, морала и цивилизацията, че няма нужда да се каже нищо повече, а трябва да погледнем последиците.

 3. Когато противоположни базисни принципи са ясно и открито дефинирани, това действа в изгода на рационалната страна; когато те не са ясно дефинирани, а се крият или заобикалят, това действа в изгода на ирационалната страна.

За да победи, рационалната страна в което и да е противоборство изисква целите й да бъдат разбрани; тя няма какво да крие, тъй като реалността е неин съюзник. Ирационалната страна трябва да заблуждава, да обърква, да увърта, да крие целите си. Мъглата, мрака и слепотата не са инструментите на разума; те са единствените инструменти на ирационалното.

Не се иска никаква мисъл, знания или последователност, за да разрушаваш; но се искат неуморна мисъл, огромни познания и безкомпромисна последователност, за да постигаш или създаваш. Всяка грешка, извъртане или противоречие помага на целта на разрушението; само разумът и логиката могат да спомогнат за съзиданието. Негативното иска отсъствие (невежество, немощ, ирационалност); позитивното иска присъствие, съществуващо (знание, ефективност, мисъл).

Разпространението на злото е симптом за вакуум. Победата на злото е възможна само при отсъствие на другата страна: поради моралния провал на онези, които заобикалят факта, че не може да се прави компромис с базисните принципи.