ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДЖОНАТАН ГЪЛИБЪЛ: ЕДНА ОДИСЕЯ В СВЕТА НА СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Когато човек се зачете в “Приключенията на Джонатан Гълибъл”, не може да не започне да си задава въпроси за обществото, в което живеем, и за моралните ценности, върху които това общество е основано. Претърпелият корабокрушение юноша Джонатан Гълибъл попада на о-в Корумпо, който има политическото и икономическо устройство на съвременна Европа и Северна Америка, и както в Европа и Северна Америка Джонатан не получава рационален отговор на въпроса “Защо?”, който е принуден да задава всеки път, когато се сблъска с определена намеса на държавата.
Джонатан Гълибъл” остроумно и забавно показва колко рядко си даваме сметка за абсурдните ситуации, с които е изпълнен животът ни. Смехът на книгата често е през сълзи – както обикновено става, когато някое модерно мнозинство – обществено или политическо – отхвърли традиционните общочовешки разбирания за нормално и ненормално.
Тогава най-добрият начин за връщане към здравия разум е сатирата, а най-доброто оръжие срещу абсурда е насмешката. Както отбеляза Кен Скуланд по повод излизането на книгата му на български (31-ият език, на който тя е преведена):”Сатирата позволява на хората да се присмиват над собствената си съдба. И след това, като се замислят, да видят, че това, над което се присмиват, всъщност е част от техния живот.”
Кен Скуланд
Кен Скуланд е преподавател по икономика и политология в Хавайския тихоокеански университет в Алоа. Преди да се отдаде на преподавателска дейност, е работил за американското правителство като консултант на Международната търговска комисия,Търговския департамент и Офиса за търговски споразумения в канцеларията на Белия дом.
-
ГРИЖА ИЛИ ИЗМАМА?
Дворецът на Лордовете имаше повече стаи и коридори от някой лабиринт. Джонатан започва да надушва нещо вкусно – кафе и прясно изпечен хляб! Той последва аромата по един коридор и влезе в една голяма зала за събрания, където стояха няколко възрастни мъже и жени, които спореха и гневно размахваха юмруци. Някои държаха ръцете на други, които тихо плачеха.
– Какво става? – попита Джонатан, като забеляза огромна кошница в средата на залата. Тя стигаше почти до тавана. – Защо сте толкова ядосани?