ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И СОЦИАЛИЗМА
В Интелектуалците и социализма (1949) Фридрих Август фон Хайек, лауреат на Нобелова награда по икономика, блестящо описва начина, по който интелектуалците влияят върху формирането на общественото мнение.
Хайек твърди: интелектуалците не са оригинални мислители, нито експерти. Не е задължително дори да бъдат интелигентни. Те трябва просто да могат да говорят и пишат разбираемо за широк кръг хора , и да са запознати преди всички с новите идеи. Те са “професионални прекупвачи на идеи”. Именно на факта, че социалистическите идеи дълги години доминират мисленето на най-дейните интелектуалци, се дължи триумфът на социализма по света, смята авторът.
Ако с Пътят към робството(1944) Хайек предупреждава света за опасностите, пред които тоталитарното управление изправя либералните демокрации, в Интелектуалците и социализма (1949) той обяснява защо класическите либерални идеи не са толкова широко разпространени и споделяни по света, колкото заслужават да бъдат. “Докато не превърнем разпространението на философските основи на свободното общество в престижно интелектуално занимание, а тяхното осъществяване на практика - в предизвикателство за изобретателността на най-светлите ни умове, перспективите през свободата ще са наистина мрачни. Но ако успеем да възродим вярата в силата на либералните идеи, битката не е загубена. Те вече се възраждат на много места по света.
Това брилянтно есе, насочено към защитниците на класически либерални ценности, се издава за първи път на български език от Издателска къща “МаК”.
Фридрих А. Хайек
Фридрих А. Хайек (1899-1992) е роден във Виена. Защитава два доктората във Виенския университет – по право и политическа икономия. Под ръководството на Лудвиг фон Мизес работи в Австрийския институт за изследване на стопанските цикли, а от 1929 до 1931 г. е преподавател по икономика във Виенския университет.
-
ІV
Най-важното е да се проумеят в дълбочина причините, поради които повечето интелектуалци проявяват склонност към социализма. Първото нещо, което всички несподелящи това пристрастие трябва честно и открито да признаят е, че възгледите на интелектуалците се определят не от користни интереси, нито от злонамерени подбуди, а предимно от честни убеждения.
