Как действа оръжието?

Веднъж в информационния океан на интернет, на „островчето”, посветено на Втората световна война, попаднах на дивна история. Цитирам я изцяло:
„На транспортните кораби от арктическия конвой слагаха зенитни оръдия, за да ги защитят от нападенията на немската авиация. Това не е евтино удоволствие – оръдието струва пари, трябва да се плаща надница на артилеристите, товароподемността на кораба намалява. Затова след време решиха да оценят ефективността на тази артилерия. Сметнаха и изясниха, че през целия изследван период артилерията на транспорта не е свалила нито един бомбардировач или торпедоносец. Без малко да започнат да свалят оръдията от транспорта. Но някой в британското Адмиралтейство все пак се досети, че трябва да се смятат не свалените самолети, а потопения транспорт. И тогава се изясни, че целия въоръжен транспорт благополучно е стигал до назначеното му пристанище.”
Тази история илюстрира по прекрасен начин принципа на действие на отбранителното оръжие, каквото е легалното гражданско оръжие. То е необходимо не за отстрел на „Месершмит”-и, а за сплашването им. Едно е, когато пилотът спокойно приближава беззащитната цел и, не бързайки, методично я разстрелва или бомбардира, като на полигон. И съвсем друго е да се приближава към целта, нервничейки и потейки се под огъня, бързайки по-бързо да хвърли бомбите, за да се махне от светещите трасиращи пипала, които се опъват насреща му, опитвайки се да го докопат и да го ужилят смъртоносно.
Едно е, когато бандитът, гаврейки се и получавайки удоволствие, безнаказано убива или пребива жертвата. И съвсем друго е, когато в него са пробити четири дупки, изпитва остра болка и кръвта му тече като из ведро. Това съвсем не му е нужно. Той съвсем не е искал това! Бандитът ужасно се бои от това. Престъпникът е страхливец и колаборационист. Той е смел само с беззащитните жертви. А когато скъпоценната му кожичка я грози смъртна опасност, този „герой” като правило панически бяга или скимти, молейки за пощада.
Защо във Флорида след легализацията на оръжието престъпниците рязко изгубиха интерес към престъпната дейност? Защо изведнъж им се отщя да изнасилват и грабят самотни минувачи? Социалистите все не могат да намерят отговор на тази величайша загадка. Запушиха им главите, а отговор няма и няма!
Често чуваме от социалистическите прохибиционисти:„Оръжието няма да помогне на простосмъртния човек (особено пък на жена). Защото престъпникът винаги е по-добре въоръжен, по-добре подготвен, той винаги е по-зъл и по-решителен от жертвата.”
Някои сериозно твърдят, че престъпникът „всеки ден се упражнява да стреля”! Действителността опровергава тези измислици.
Нормалният притежател на пистолет в стрелкови смисъл е подготвен не по-зле от престъпника, който, като правило, няма пистолет (напомням цифрата, която вече привеждах: във въоръжената до зъби Америка 90% от престъпленията против личността се извършват без използване на огнестрелно оръжие). Престъпникът всъщност не е по-зъл и не е по-решителен от обикновения човек. Самият той е обикновен човек! Само че много лош и опасен. А оръжието е доста прост за употреба предмет, с който може да се справи дори дете. В противен случай всяка година 2 500 000 американци не биха могли успешно да се защитят от престъпни посегателства с помощта на оръжието.
Ето една прекрасна илюстрация на престъпната смелост. Случила се е в Тексас.
На паркинга пред строителния магазин до Сандра Хъсли се приближил млад човек и, блъскайки я много силно, се опитал да й изскубне чантичката. Но непредпазливият крадец не забелязал мъжа на Сандра, Норман, който товарел дъски в багажника на пикапа. Норман изкарал сачмалийката и стрелял във въздуха. Това се оказало достатъчно злощастният крадец да напусне местопрестъплението.
„Чу се изстрел и пичът изчезна със скоростта на светлината, смешно е до сълзи!” – разказа свидетелят на произшествието Фреди Бътлър.
Заподозреният дотичал до най-близката полицейска кола и започнал да дърпа дръжката с викове:„Пуснете ме! Стреляха по мен!” – усмихвайки се, разказваше офицерът от полицията, който „прие” крадльото.
Така действа оръжието…
А ето молдовска история, разказана от кишиневския адвокат Генадий Мадан:
– В града имаше банда. Е, не банда, ами така, няколко прошляци, които ограбваха народа нощем, без да се притесняват да вземат някого на мушка. Бяха отговорни и за няколко убийства. Та ето, събрали се да навестят едно човече, числещо се в списъка на богаташчетата. Искали да го поизтупат. Но в компанийката на бандитите имало един, който преди работел при това човече, и той съобщил на съучастниците, че няма да участва в това престъпление, понеже богаташът има у дома пушка и пистолет. И те не отишли. Всичко това се разкри по време на следствието, когато хванаха бандата. Един любопитен нюанс – тъкмо в този ден, когато решили да нахлуят при богаташа, в къщата нямало нито пушка, нито пистолет – пушката била на ремонт, а мъжът забравил пистолета в сейфа на офиса. Тоест, бандитите били спрени не от оръжието, а само от знанието за това, че то съществува.
И понеже човешката психология е еднаква във всичките страни и се яввява не толкова културен, колкото видов фактор, навсякъде има аналогична закономерност. Допитването, проведено в САЩ показа, че 60% от престъпниците най-малко веднъж в живота са имали случай, когато са се отказали от своите престъпни планове, узнавайки, че жертвата има оръжие. И розово-левите соцлибералчета все не могат да схванат защо. Та нали престъпникът „винаги е по-подготвен и по-решителен” от местния жител, на когото, като на неподготвен човек, „оръжието и без това няма да помогне”. Видимо престъпниците, за разлика от социалистите, не го знаят, затова се страхуват от оръжието. Затова и то помага на хората, даже не като го използват, а само като знаят, че го има.
Така действа оръжието…
Руски емигрант, който отдавна живее в Америка, разказва:
„На изхода от строителния магазин след мен тръгна голям хиперактивен негър, смърдящ на пот и метли. Той вървеше след мен по паркинга, бръщолевейки, че за мен, с моята гражданска мутра, не е добре да нося къса коса, докато нашите момчета загиват в Ирак, а аз и в казарма, явно, не съм служил, и подобни. Носеше си ризата извадена над панталота и тази риза беше подозрително издута отдясно на кръста, така че аз с вежлива усмивка го игнорирах, но не го изпусках от очи и, както се оказа, постъпих правилно. Разпалил се до нужния градус, потомъкът на робите бръкна под същата тази риза и хвана пистолета. Обаче това, че аз в отговор рязко смених стойката, го озадачи и накара да погледне надолу; и тогава той съзря лазерния „заек” на шкембето си. Помисли, много плавно пусна своя пистолет обратно в кобура, опъна ризата, изобрази на горната част на тялото си усмивка, извини се – уж, прости, брадър, припознах се, не разбрах, че и ти си милитари. И плавно се понесе обратно към магазина”.
Така действа оръжието…
След случилото се разказвачът позвънил в полицията:
„След 30 секунди приключих да описвам ситуацията, специално подчертавайки, че не изпитвам ни най-малко желание да бъда привлечен в качеството си на свидетел по делото. „Това е ясно, нямате проблем” – ми отговориха.
Две минути след като затворих слушалката, зад магазина спряха две коли с „буркани” на тавана, а пред магазина – черна „Импала” без опознавателни знаци. От „Импалата” излезе късо постриган квадратен човек с лекомислени шорти и започна да се мотае, клатушкайки се, из паркинга. Иззад ъгъла на магазина плавно се появи цевта на снайперска винтовка. След още минута зад гърба на квадратния човек изскочи предишния негър, активно жестикулирайки и пръскайки лиги от злоба. След още 20 секунди разоръженият боец бе хвърлен в спрелия наблизо микробус, а изскочилите от стоящата недалеч бяла таратайка строителни работници с оранжеви жилетки започнаха да мият следите от кръв по асфалта (разбиха носа на негъра при задържането му).
Чак две минути, след след като всички се разотидоха, се сетих да изключа лазера”.
А ето и московска история. Изкопах този чудесен случай от един от форумите на любителите на оръжие, където се обсъждаше вечната интелигентска заблуда: „Щом вече си извадил оръжието – стреляй!”:
„…По повод „вадиш – стреляш”. Ето един случай буквално от тези дни. На пътя установихме несходство в характерите с едно БМВ. Изравнихме се, от дума на дума и пращане на майната си, постъпи предложение да спрем на банкета. Центърът на Москва, излизат три мутри, едната с бухалка, двама с крачета от табуретки. Аз имам в себе си „Сайга 20С”[1]. Извадих я, на лицето – страшна гримаса. „Момчета, той има оръжие!” И това е, инцидентът приключи, всичко завърши с побратимяване и съвместно разглеждане на двигателите на колите ни”.
Така действа оръжието. То примирява и умиротворява. А отсъствието на оръжие провокира агресивност, която нищо не може да удържи. Оръжието е тапа в бутилка шампанско с насилие.
Но разказвачът във форума не се ограничи с тази история. Той продължи:
„Мой познат също е притежател на „Сайга МК-03”. На вилата го нападнаха млади простаци. Без много да му мисли, мъжът изкара „Сайгата” с калашниковия пълнител.
„ По дяволите, момчета, мъжът има „Калаш”!..[2] Слушай, чиче, ние, виж, се пошегувахме”.
Така действа оръжието…
Още една история:
„Имам газов пистолет, взех лиценз за него преди 10 години. Винаги го нося, всеки ден. За всичкото това време ми се наложи да използвам оръжие два пъти. И двата пъти не за самоотбрана, а за защита на други хора, минувачи. Тоест, бандитите нападаха хора направо посред бял ден, на улицата, абсолютно не очаквайки, че в този момент някой от тълпата ще се прицели в самите тях. Действа много отрезвяващо. Те много се страхуват за скъпоценните си кожички! Но знаят, че законопослушните граждани са обезоръжени и съвсем беззащитни, и затова се създава впечатление, че бандитите действат безстрашно. Ако те знаят, че в някого от минувачите задължително има пистолет (а пробвай да познаеш у кого!), просто не биха се осмелявали да нападат толкова нагло”.
Мъжът имаше късмет, че бандитите го взеха за ченге, а газовия пистолет – за истински. Нещо проблясваше в ръцете на тези две чудовища. И Бог знае как би завършила срещата, ако аз с рязък жест не измъкнах от джоба си металния калъф за очила и не изкрещях:
– Горе ръцете!
Металът проблесна на лунната светлина и грабителите се втурнаха да бягат. А мен още дълго ме тресеше”.
Така действа оръжието…
Накрая още една историйка, разказа я едно бившо ченге. Това се случило през ярките съветски години. Същото това ченге, тогава още съвсем млад човек, си седял спокойно на пейката в парка. Седял цивилен и с момиче. Но сладостно-томителната вечер не продължила дълго. Отнякъде от храстите изскочила огромна горила със сини от татуировки ръце – до съвсем скоро лежал и затова жаден за приключения пандизчия. Подсмихвайки се нагло, той се домъкнал до хилавото ченге и му предложил по-бързо да изчезне оттук, докато той „няколко пъти поухажва момичето”.
– И дай да запаля – ухилил се затворникът.
Защо той се хилел нагло? Защото знаел – съветският човек е роб, той няма оръжие, не може да се защити и затова е лесна и приятна жертва. Но наглата усмивка мигновенно изчезнала от лицето на негодника, когато този хилав загубеняк извадил служебния „Макаров”, пъхнал в цевта димящата цигара и я протегнал на престъпника:
– На, пуши.
– Извинявай, началник, пошегувах се. Пусни ме, началник. Обърках се – замънкал, отстъпвайки заднишком никавецът, след което бързо се скрил в храстите.
Така действа оръжието.
Бандитът нарекъл момчето „началник”, защото знаел: само работниците на милицията в тази страна могат да имат пистолет. И затова е рисковано да се нападат. А ако всеки от нас стане „началник” в своята страна? Кого биха нападнали желаещите да се покефят на чуждата кръв негодници?

Превод: Веселина Русинова
[1] Вид карабина – бел.прев.
[2] Автовмат „Калашников” – бел. ред.