Делът на Америка

Делът на Америка в Българското възраждане е незначителен и най-вече с благотворителен характер, както признават и самите българи. Той се свързва почти изцяло с дейността на протестантските мисии. Трудно е да се каже какво точно е влиянието на самите мисии. Англоезичната литература е пълна с преувеличени твърдения относно мисионерската работа като цяло и по-специално за работата в България, като в това отношение няма разлика между изявления на мисионери или техни поддръжници. Причините са съвсем очевидни. Такива твърдения са правени ad majorem Dei gloriam [във възхвала на Бог –Бел. ред.], за да се оправдаят употребените средства и да се обезпечи бъдещо финансиране. Съобщава ни се примерно, че „първите печатни преси в Османската империя са мисионерските“ и че „първите печатни книги са Библиите“ /24/. По отношение на България много по-приемливо е да се напише, че „българските земи и възраждането на българската националност... са резултат преди всичко от работата на Робърт Колидж“ или че „Илайъс Ригс с помощта на Лонг е всъщност човекът, който създаде съвременния български език.“ /25/  Друг вид неверни твърдения идват от българската пропаганда в усилията й да спечели американските симпатии. Например твърди се, че „българската Библия е първата творба, написана на роден език на Балканите“ и „седемдесет от първите сто книги на съвременен български език са издадени със съдействието на тези [американските] мисионери“, докато всъщност истината е, че става дума само за половин дузина. /26/. По правило българските автори обикновено пренебрегват или омаловажават приноса на английските или американски мисионери, идентифицирайки ги с протестантизма. Причините могат да бъдат търсени в твърде голямото значение, което се отдава на политическите събития, взели връх в националното възраждане, с духа на религиозния и културен национализъм, възпитавани от движението за независимост, или в много случаи с недостатъчното познаване на фактите. Протестантските мисии в България и Българското национално възраждане през ХІХ век имат много общи неща. Протестантите акцентират главно върху значимостта на Библията, тъй като четенето на Библията на роден език винаги е първостепенна цел на протестантските мисии. Това обикновено включва нейното превеждане, популяризиране и разпространение. В тази дейност мисионерите използват преводите на Библията, религиозни брошури и училищни дружества. Излишно е да се подчертава важността на библейския превод на говоримия език на който и да било народ, но не може да се каже, че преводът на Библията на български език през ХIХ век е равен по значение на първия български превод, направен хиляда години по-рано, или на немския превод на Лутер. Но ако не може да се твърди, че преводът на Библията на говорим български създава националния литературен език, то най-малкото може да се каже със сигурност, че протестантските мисионери участват в този процес. Пълният превод на Новия завет от 1840 г., както и преводът и преработката на цялата Библия, издадена през 1871 г., оказват влияние върху развитието и стандартизацията на езика, и спомагат за освобождаването на българите от оковите на гръцката църква.  Преводът на Новия завет е от изключително значение – както за протестантите, така и за православните християни. Той е далеч по-важен от превода на Стария завет, и затова винаги се превежда първи. Първият неуспешен опит да се преведе Новия завет бележи началото на протестантския интерес към българите. Между 1762 и 1829 г., период, определян от Арнаудов като „ранно Възраждане“, българите самостоятелно се занимават с този проблем /27/. Контактите, които се установяват между чужденци и местни дейци имат за цел да доведат тази съвместна задача до успех. Преводачът Неофит Рилски е свързващото звено. В много отношения той доминира в първата и може би най-важна фаза на българското културно и интелектуално възраждане. Преводът на Новия завет се сблъсква с много от проблемите, пред които се изправят и по-големите движения като това за литературния език, училищата и публикациите. Върху работата оказват влияние Русия, Сърбия, Румъния, Гърция и Фанариотската църква. Новият завет, който се появява благодарение усилията на Британското и чуждестранно библейско дружество, работещо в началото чрез Руското библейско дружество, слага началото на американската протестантска мисионерска работа сред българите, която се развива успоредно с напредъка на Българското възраждане. В резултат на сътрудничеството между библейските дружества, американските мисионери и българите Фотинов и Славейков, които Следващите глави не са свързани с башибозука и черешовото топче, а с Библията и процеса на нейното отпечатване и издаване.