Джеймс Ф. Кларк

Джеймс Ф. Кларк

Джеймс Франклин Кларк (1906-1982) принадлежи към третото поколение на една американска фамилия, свързана неразривно с България през епохата на Възраждането и Третото българско царство Роден е на 5 юни 1906 г. в Битоля, където баща му Уилям П. Кларк е мисионер. Джеймс Франклин Кларк –младши не следва фамилната традиция, но посвещава живота си на изследването на историята на дейността на американските мисионери в България и на българската история, и основава академичната историческа българистика в Съединените щати. През 1928 г. спечелва стипендия в Харвардския университет, където получава магистърска степен, и една година по-късно започва работа върху докторската си дисертация, посветена на ролята на дейността на американските мисионери в българското общество и нейното въздействие върху процеса на Възраждането. Поставяйки изследването си на фона на големите културни и националнообразуващи процеси от епохата, той прави свой принос към историята на Българското възраждане, който тепърва ще оценяваме.От 1931 г. Джеймс Кларк работи три години в българските архиви и библиотеки, посещава множество селища, свързани с неговото изследване. В 1946 г. е аташе по печата и културата в политическата мисия на Съединените щати в София. От 1951 до 1954 г. е професор по история в Университета на Индиана, където става основател и директор на първия в Съединените щати Институт за източноевропейски изследвания. Останалата част от неговата кариера до пенсионирането му през 1976 г. е свързана с Университета на Питсбърг, един от центровете на източноевропейските изследвания в САЩ. Благодарение на Кларк се стига до подписването на първия договор за научно сътрудничесство и размяна на преподаватели между американски и български институции – университета на Питсбърг и Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Джеймс Кларк е сред основателите на американско-българската фондация “Макгахан”. За последен път Кларк идва в България, за да участва в първия международен симпозиум за университетски четения и изследвания на българската история през 1981 г., и на международната конференция посветена 1300-годишнината на българската държава. Неговите заслуги за изследването и преподаването на българска история са отбелязани с ордена “Кирил и Методий” І степен (1976 г.) и медала “Св. Климент Охридски” (1981 г.)През 1982 г. Джеймс Кларк почива в дома си в Питсбърг.
 

Книгите на автора

„Библията и българското Възраждане” предлага изцяло нов поглед към хора и събития от предосвобожденска България. Проследявайки част от историята на протестантските мисии в Близкия изток,изключително задълбоченото проучване на д-р Джеймс Ф. Кларк само по себе си е незаслужено пренебрегван принос към историята на българското Възраждане. Но то ни дава и уникалната възможност да погледнем на Иларион Макариополски, Софрон...