Социалистическата доктрина

Карл Маркс не е създателят на социализма. Социалистическият идеал е напълно разработен, когато Маркс прегръща социалистическото верую. Нищо не може да се добави към праксеологическото понятие за социалистическа система, разработено от неговите предшественици – така че той нищо и не добавя. Нито пък отхвърля възраженията относно осъществимостта, желателността и ползата от социализма, повдигани както от по-ранни автори, така и от неговите съвременници. Дори не се и опитва, осъзнавайки напълно, че няма как да успее. Единственото, което прави в борбата с критиците на социализма е роденото в мъки учение за полилогизма.
Само че услугите, които Маркс оказва на социалистическата пропаганда, не се ограничават до изобретяването на полилогизма. Още по-важна е доктрината му за неизбежността на социализма.
Маркс живее в епоха, в която учението за еволюционния мелиоризъм е почти всеобщо възприето. Невидимата ръка на Провидението води хората независимо от тяхното желание от по-низши към по-висши и съвършени стадии на развитие. В хода на човешката история има неизбежна тенденция към прогрес и подобрение. Всеки следващ стадий но човешките дела е по-висш и по-добър, само защото идва след предходния. Единственото вечно нещо в жизнените условия на човека е този неустоим стремеж към прогрес. Хегел, който умира няколко години преди Маркс да излезе на сцената, представя тази доктрина във вълнуващата си философия на историята, а Ницше, който излиза на сцената по времето, когато Маркс я напуска, я превръща в основен стълб на не по-малко вълнуващото си творчеството. Това е основният мит на последните двеста години.
Приносът на Маркс е интегрирането на социалистическата вяра в тази доктрина за мелиоризма. Настъпването на социализма е неизбежно и това само по себе си доказва, че социализмът е по-висш и по-съвършен стадий в еволюцията на човечеството от предхождащия го капитализъм. Няма смисъл да се обсъждат аргументите „за“ и „против“ социализма. Социализмът трябва да настъпи „с неумолимостта на природен закон“ . Само някой слабоумен може да е толкова глупав, че да подлага под въпрос дали онова, което по необходимост ще настъпи, е по-благотворно от предшестващото го. Само подкупни апологети на несправедливите претенции на експлоататорите могат да имат наглостта да виждат пороци в социализма.
Ако наречем марксисти всички онези, които са съгласни с тази доктрина, то трябва да лепнем този етикет на огромното мнозинство наши съвременници. Тези хора са съгласни, че настъпването на социализма е не само абсолютно неизбежно, но и изключително желателно. „Вълната на бъдещето“ носи човечеството към социализма. Разбира се, те не са на едно мнение за това кой трябва да бъде натоварен да управлява социалистическия държавен кораб – кандидати много.
Маркс се опитва да докаже пророчеството си по два начина. Първият е методът на хегеловата диалектика. Капиталистическата частна собственост е първото отрицание на индивидуалната частна собственост и по необходимост трябва да породи собственото си отрицание – установяването на обществена собственост върху средствата за производство . За купищата хегелианци, наводнили Германия по времето на Маркс, наистина е толкова просто. Вторият метод е демонстрирането на незадоволителните условия, породени от капитализма. Критиката на Маркс към капиталистическия начин на производство е напълно погрешна. Дори най-правоверните марксисти не толкова нагли, че да поддържат сериозно основната му теза – а именно, че капитализмът води до прогресивно обедняване на работниците. Но дори да допуснем в името на спора всички абсурди на марксисткия анализ на капитализма, все пак нищо не доказва двете тези – че социализмът ще настъпи по необходимост и че той е не само по-добра система от капитализма, но е и най-съвършената система, окончателната реализация на която ще донесе на човека вечно блаженство по време на земния му живот. Всички сложни силогизми в масивните томове, публикувани от Маркс, Енгелс и стотиците автори-марксисти не могат да скрият факта, че единственият източник на пророчеството на Маркс е някакво вдъхновение, по силата на което Маркс претендира, че е отгатнал плановете на мистериозните сили, определящи хода на историята. Подобно на Хегел, Маркс е пророк, който излага пред народа откровението, което му е споделил вътрешен глас.
Основният факт в историята на социализма между 1848 и 1920 г. е, че едва се докосва до най-наболелите проблеми на труда. Марксисткото табу възпира всички опити да се изследват икономическите проблеми на социалистическата общност, като ги нарича „ненаучни“. Никой няма куража да предизвика тази забрана. Мълчаливо се предполага и от приятелите, и от враговете на социализма, че той е осъществима система на икономическата организация на човечеството. Обширната литература за социализма се занимава с така наречените недостатъци на капитализма и с общокултурното значение на социализма. Тя никога не говори за икономиката на социализма като такава.