ДЕСЕТ КЛЮЧОВИ ЕЛЕМЕНТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА

1. Важни са стимулите
2. Няма такова нещо като безплатен обяд
3. Доброволната размяна насърчава икономическия прогрес
4. Разходите по осъществяване на сделката са пречка за размяната; тяхното намаляване насърчава икономическия прогрес
5. Нарастването на реалния доход зависи от нарастването на реалния обем на производството
6. Четирите източника на нарастване на доходите са: (а) повишаване на квалификацията на работниците, (б) формирането на капитали, (в) технологичните предимства и (г) по-добрата икономическа организация
7. Доходът е възнаграждение за предлагането на услуги. Хората печелят, като помагат на другите
8. Печалбите насочват бизнеса към дейности, които увеличават богатството
9. "Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото
10. Игнорирането на страничните ефекти и дългосрочните последици е най-често срещаният източник на грешки в икономическата наука

1. ВАЖНИ СА СТИМУЛИТЕ

Цялата икономическа теория се основава на постулата, че промените в стимулите влияят върху поведението на хората по предсказуем начин. Личните ползи и разходи влияят върху нашия избор. Ако ползите, извличани от дадена възможност нараснат, хората по-сигурно ще избират именно нея. Обратно, ако се повишат личните разходи, свързани с дадена възможност, хората ще са по-малко склонни да я изберат.

Този основен постулат в икономиката е мощно средство, защото приложението му е много широко. Стимулите въздействат на поведението ни в практически всички страни от живота - от пазарната дейност, през домакинството, до политическите избори, които правим.

Основният постулат показва, че ако на пазара цената на дадена стока се повиши, потребителите ще я купуват по-малко; производителите, от друга страна, ще предлагат повече от нея, тъй като увеличението на цената прави производството на стоката по-печелившо. И купувачи, и продавачи са подвластни на стимулите. Пазарните цени ще хармонизират действията им. Ако количеството, което купувачите желаят да закупят е по - голямо от онова, което продавачите желаят да предложат, цената ще се повиши. По-високата цена ще ограничи потреблението и ще стимулира производството на съответната стока или услуга, привеждайки в равновесие тъсенето и предлагането. Ако потребителите не желаят да закупят цялото произвеждано в даден момент количество от определена стока, ще се натрупат складови запаси и ще възникне натиск, насочен към понижаване на цената. От своя страна по-ниската цена ще стимулира потреблението и ще намалява производството до момента, в който количеството, търсено от потребителите, отново започне да съответства на производството на стоката. Пазарите работят, защото и купувачи, и продавачи променят поведението си в отговор на промените в стимулите

Разбира се, този процес не се осъществява мигновено. Минава определено време, преди купувачите да реагират в пълна степен на промяната в цената. На производителите също им е нужно време, за да построят допълнителен завод в отговор на повишаване на цената, или да намалят производството, ако цената спадне. Независимо от това последиците са ясни - пазарните цени ще координират действията на купувачи и продавачи и ще ги приведат в хармония.

Реакцията на купувачите и продавачите на по-високите цени на бензина през 70-те години илюстрира важността на стимулите С повишаването на цените на бензина потребителите започнаха да се отказват от по-маловажните пътувания и по-често да прибягват към съвместна употреба на автомобилите с цел оптималното натоварване при непроменени разходи. Постепенно те се ориентираха към по-малки коли с по-ефективен разход на гориво, за да намалят още повече потреблението на бензин. Същевременно производителите на петрол в САЩ започнаха да правят повече сондажи, използваха инжектирането на вода като метод за получаване на повече нефт от съществуващите кладенци, и започнаха по-активно да търсят нови нефтени находища. В началото на 80-те години тази комбинация от фактори започна да оказва натиск за понижаване на цената суровия петрол.

Стимулите влияят и върху политическия избор. Човекът, който пазарува в супермаркета е същият, който избира измежду политически алтернативи. В повечето случаи избирателите са по-склонни да подкрепят политически кандидати и политика, която ще им осигури повече лични изгоди. Обратно, те по-скоро ще се противопоставят на политически алтернативи, при които личните разходи са високи в сравнение с осигуряваните изгоди.

Основният постулат на икономическата наука - че стимулите имат важно значение - е също толкова приложим при социализма, колкото и при капитализма. Например в бившия Съветски съюз директорите и работниците в стъкларските заводи известно време бяха награждавани в зависимост от тоновете произведено листово стъкло. Не е за учудване тогава, че повечето заводи произвеждаха стъкло с дебелина, през която едва можеше да се вижда. Правилата бяха променени така, че директорите бяха награждавани според количеството стъкло на листове, но измерено в квадратни метри. Резултатите бяха предсказуеми. При новите изисквания съветските предприятия произвеждаха толкова тънко стъкло, че то се чупеше твърде лесно. Промените на стимулите влияят при всички форми на икономическа организация.

Някои критици обвиняват икономическия анализ, че е годен само за обяснение на поведението на егоистични, алчни материалисти. Тази представа е погрешна. Хората действат по различни причини, някои от които са егоистични, а други - хуманни. Основният принцип на икономическата наука важи и за алтруиста, и за егоиста. Изборът и на двамата ще бъде повлиян от промените в личните разходи изгоди. Например и алтруистът, и егоистът, ще са по-склонни да се опитат да спасят малко дете от басейн с дълбочина три фута, отколкото от силното течение на реката в близост до Ниагарския водопад. Също така и двамата биха дали на някой нуждаещ се човек по-скоро овехтелите си дрехи, отколкото най-хубавите. Стимулите влияят върху избора и на двамата.

 2. НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО БЕЗПЛАТЕН ОБЯД

 Оскъдицата ни ограничава. Житейската реалност на нашата планета е, че производствените ресурси са ограничени, докато човешките желания за стоки и услуги са практически неограничени. И тъй като не можем да имаме толкова, колкото искаме от всичко, сме принудени да избираме между алтернативи.

Когато се използват ресурси за производство на стока А, например на търговски център, това отклонява ресурси от производството на други стоки, които са също желани. Разходите за търговския център са най-високо оценяваната съвкупност от други стоки, които биха могли да бъдат произведени и потребени, но са били пожертвани, защото необходимите ресурси са употребени за изграждането на центъра. Използването на ресурси за производството на една стока намалява наличното количество за производството на други неща. Ето защо използването на ограничените ресурси е винаги свързано с определени разходи; такова нещо като безплатен обяд няма.

Разходите мат жизнено важна функция: те ни помагат да уравновесяваме нашето желание за по-голямо количество от дадена стока, с желанието за по-голямо количество от други стоки, които могат да бъдат произведени вместо първата. Ако не се съобразяваме с тези разходи, ще започнем да използваме ограничените ресурси за производството не на онова, което трябва - на стоки, които не ценим толкова, колкото други неща, които сме могли да произведем

При една пазарна икономика тази балансираща функция се изпълнява от търсенето на потребителите и разходите на производителите. По същество търсенето на даден продукт е гласът на потребителите, който инструктира фирмите да произведат определена стока. Но за да бъде произведена стоката, е необходимо да бъдат отклонени ресурси от алтернативните възможности за тяхната употреба - преди всичко от производството на други стоки. Производителите правят разходи, за да отклонят ресурсите от производството на други стоки. Тези производствени разходи са гласът на потребителите, заявяващи, че другите стоки, които биха могли да се произвеждат с ресурсите, са също желани. Производителите имат силен стимул да предлагат онези стоки, които могат да бъдат продадени на цена, равна или по-голяма от производствените им разходи. Това е друг начин да се каже, че производителите ще са склонни да предлагат онези стоки, които потребителите оценяват най-високо съобразно производствените им разходи.

Разбира се, дадена стока може да бъде осигурена безплатно на определен човек или група, ако други платят сметката. Но това просто прехвърля разходите другиму; то не ги намалява. Политиците често говорят за "безплатно образование", "безплатно здравно осигуряване" или "безплатни жилища". Тази терминология е измамна. Нито едно от тези неща не е безплатно. За производството на всяко едно от тях са необходими части от оскъдните ресурси. Например сградите, работната сила и другите ресурси, използвани за "производството" на образование, биха могли да се използват за производството на повече храна, възможности да отдих, развлечения или за други стоки. Разходите за образование са стойността на онези стоки, от които сега трябва да се откажем, защото необходимите за производството им ресурси са били използвани за производството на образование. Правителствата може и да са в състояние да прехвърлят разходите, но не могат да ги избегнат. Твърдението, че оскъдните ресурси имат цена, се отнася за всички.

С течение на времето, разбира се, ние можем да открием по-съвършени начини за извършване на определени дейности и да усъвършенстваме умението си да превръщаме оскъдните ресурси в желани стоки и услуги. Очевидно досега е било именно така. През последните 250 години ние сме успели да разхлабим примката на дефицита и да подобрим качеството на живота си. Това обаче не променя фундаменталния проблем - ние все още живеем в условията на дефицит. Използването на повече работна сила, машини и природни ресурси за производството на една стока ни принуждава да се откажем от други стоки, които бихме могли да произвеждаме вместо нея.