Въведение - РЕТОРИКА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Барак Обама е обикновен човек. По-лошо – той е политик. Обама твърди, че е нов политик; кандидат за президент, който е над дребните партийни страсти и ще ни донесе нова ера на „промяна”.
Това е реториката му. Ето каква е действителността: Обама е хитър политик, свързан с Чикагската машина ·, който „вдига шум около себе си и не би подкрепил губеща кауза”[1]. Той е ляво-либерален·· политик от типа на Хилари Клинтън, Джон Кери и Уолтър Мондейл·. Обаятелен, ловък политик, чиито думи имат силно влияние над хората.
Нашите медии обикновено критично изследват амбициозните политици, които обещават всичко. Но когато става дума за младшия сенатор от Илинойс, медиите винаги се възторгват.
Обама е най-неопитният политик през последните сто години, определен за кандидат-президент на САЩ от едната от двете основни партии. Въпреки това той не е наблюдаван отблизо, както би трябвало да бъде наблюдаван всеки, който иска да влезе в Овалния кабинет. Много от критиците на Обама се задоволяват само да го клеветят: отказвал да отдаде почест на американското знаме, като политик бил положил клетва върху Корана, бил роден в чужбина. Такива лъжливи твърдения предизвикаха интелектуална леност сред хората, които би трябвало внимателно да наблюдават Обама.
Затова тази книга трябваше да бъде написана.
Необходими ми бяха няколко години като журналист във Вашингтон и Конгреса, за да разбера един обикновен, тъжен факт: твърде малко от хората и от двете партии, състезаващи се за държавната власт, са истински реформатори. Истинските реформатори най-често губят състезанието.
Обама изкусно си създаде образа на реформатор, който побеждава. Именно това ме накара да напиша тази книга. Когато стана ясно, че Обама ще спечели номинацията на Демократическата партия за президент, реших, че е безотговорно да бездействам сред толкова много възторзи, обожание и любов – и то към един политик! Защото твърдението че Обама е реформатор, е една голяма лъжа.
Обама никога не е бил реформатор – на нито един от постовете в държавата, които е заемал. Той мълчаливо или шумно подкрепяше Чикагската демократическа машина – една от най-явно корумпираните политически системи в Америка. Сега мълчи за това, въпреки че има политическия капитал да направи нещо за решяаване на проблема, тъй като именно политическите му съюзници в Илинойс са проблемът. Това са съюзниците, които го подкрепиха в изготвянето на популярни закони в законодателното тяло на Илинойс. Съюзниците, които открито казват, че са го направили сенатор. Съюзниците, контролиращи парите в чикагската политика. Във Вашингтон Обама също не блесна с реформи, дори през годината, когато води президентска кампания и обещава „промяна” и „надежда”.
Етническата принадлежност на Обама обяснимо е причина за интереса и любовта към него. Но всъщност политическата му принадлежност е много по-интересна. Той е продукт от съюза на двете най-неприятни части на Демократическата партия – крайният радикализъм от 60-те, и Чикагската политическа машина. Обама винаги играе твърдо и знае кога да си затвори очите. Той се заобикаля с политически, социални и духовни наставници, които са такива крайни левичари, че разширяват границите на цялата лява идеология. В резултат Обама е в състояние да уреди чрез моралистка агитация регистрирането на хиляди чернокожи избиратели, после с технически трикове да изхвърли всичките си съперници, включени в бюлетината. И така избирателите нямат друг избор, освен да гласуват за него. Точно по този начин през 1996 г. Обама стана сенатор в Сената на щата Илинойс.
Въпреки че е хитър политик, Обама е неудържимо привлечен от изумителния радикализъм на преподобния Джеремая Райт, и в продължение на години е посещавал TrinityUnitedChurchofChrist, църквата на проповедника в Чикаго. Години по-рано Опра Уинфри напуснала тази църква, за да не пострада обществения й имидж и за да избегне проблемите, с които вече се сблъска Обама.
Барак Обама е кандидат за президент на Съединените щати. Затова е редно да се разгледа характера му, постиженията, миналото и предложенията му. Не може един сериозен човек да ридае от възторг при посланието на Обама за „надежда” и „промяна”[2], или да иска да се здрависа с някой, само защото той/тя е докоснал/а ръката на Обама[3]. Не е разумно да се очаква твърде много от Обама, особено да промени американския начин на живот и американската история. Глупаво е да изпадаме в телешки възторг от някаква несъществуваща „нова политика”, или от лозунга „Да, ние можем!” Самият Обама го считал за несериозен и безсмислен през 2004 г., когато тогавашните съветници на кампанията му го наложили въпреки възраженията му[4].
Дори уважавани, опитни лидери на обществено мнение, се държат ирационално, когато се сблъскат с явлението Обама. Сериозно ляво списание като TheNation например, погрешно поддържаше безконтролно харчене на парите на данъкоплатците, когато се обсъждаше проектозакона за селското стопанство през 2008 г., само защото сенатор Обама гласувал за този закон, а опонентът му гласувал против[5]. Заради това явление левите поддръжници на Обама, които се противопоставят на едностранни военни действия, подкрепят военен удар на територията на американски съюзник, без разрешението на правителството на този съюзник. Те подкрепят такъв удар заради очевидната грешка на езика, която Обама направи през август 2007 г. във връзка с ударите срещу Пакистан[6].
Обама демонстрира големи способности при събирането на пари за кампанията си, както и при произнасянето на речите си. Те са предварително и внимателно написани, упражнявани и преговаряни за постигане на максимален емоционален ефект[7]. Но дори парите, добрата воля и добрите ораторски способности, не винаги помагат. На кинофестивала в Кан през май 2008 г., левият холивудски актьор Шон Пен направи най-умната (но може би и най-трудната за разбиране) забележка за явлението Обама: „Надявам се той разбира, ако спечели номинацията, какво разочарование ще предизвика, ако не се превърне в изключителна личност, ако не надмине самия себе си”[8].
При победа или поражение поддръжниците на Обама последни ще осъзнаят, че той е само един политик, че не заслужава и никога няма да заслужи подобно обожание.
Обама е значителна личност, иначе никога не би стигнал дотук. Но той няма силата за „промяна” и „единство”, както мнозина вярват. Той е само един ляв политик от Демократическата партия, който ще раздели Америка по същия начин, по който тя е била разделяна от десетилетия.
Като политик Обама има много лоши идеи, които ще навредят на Америка. Това са идеите, които се въртят от години из кабинетите на политиците във Вашингтон – в някои случаи са дори по-крайни. Това са идеите на Хилари Клинтън, Нанси Пелоси, Тед Кенеди, Барбара Боксър и на другите леви идеологически съмишленици на Обама в Конгреса.
По отношение на абортите той дори е още по-ляв от тях. Ако се поинтересувате от позицията му за аборта, ще разберете, че той е по-ляв от почти всеки в САЩ. Познанията на Обама за външната политика са повърхностни – очаквано за човек, който е бил сенатор в Сената на Илинойс съвсем до скоро, до ноември 2004 г.
Съмнителната му сделка за земя с престъпник, по-късно осъден и за корумпиране на държавни служители, заслужава подробно изследване – не само заради сделката. Трябва много сериозно да се запитаме защо именно Обама в продължение на седемнадесет години е бил приятел с човек, който се е издържал от източване на парите на данъкоплатците, за да подкупва държавни служители. Държавни служители като Обама. Как и в каква степен Обама е помагал на Тони Резко? Както ще видим, сенаторът му е помагал доста активно.
Когато скандалите изцапат близките му приятели, Обама внезапно престава да ги познава. Това не е типично за интелигентния, мисловен автор на „Мечтите на моя баща”. Например:„Това не е Тони Резко, когото познавах...”[9]; „Преподобният Райт от вчера не е човекът, когото познавам от 20 години...”[10]
Обама говори за годините, когато в къщата му са влизали 240 000 долара годишно, сякаш семейството му е живяло в бедност. Междувременно иска да увеличи данъците на богатите, а през март 2008 г. гласува за увеличаване и на данъците на обикновените американци, ако облагаемият им доход е по-голям от 32 500 долара на година[11]. Това са доста различни мерки за богатство.
Преди да стане американски сенатор през 2004 г., Обама е участвал само веднъж в оспорвани избори – през 2000 г. за Конгреса. Тогава претърпя тежка загуба. Следващите победи, до кандидат-президентския му набег, бяха спечелени почти без усилие поради невероятния му късмет и грешките на съперниците му, които бяха по-големи от неговите. Това значи, че дори и сега, когато кандидатства за президент, способностите му са неизвестни.
Пишейки тази книга, аз се опитах да допълня картината, да осветя някои слабо познати и напълно неизследвани части от пътя на Обама. Вярвам, че успях да направя това. В книгата има нови и скрити епизоди от живота на Обама, на които медиите почти не обърнаха внимание. Тези епизоди разрушават образа, който Обама сам създаде за себе си.
Надявам се, че ще помогна на избирателите, като им разкажа накратко за политическия живот на Обама – без преувеличения и по сравнително критичен начин. Несъмнено тази книга е десен анализ срещу кандидата Обама, както е видно от заглавието. Но аз се надявам, че читателите ще оценят труда ми като реалистичен и умерен, въпреки че възгледите ми неизбежно са повлияли на резултата.
Консерваторите, които отхвърлят политиката на Обама, могат да бъдат спокойни – ако стане президент, това няма да е края на страната ни, нито ще бъде ислямски преврат или болшевишка революция в Америка. Но кухите лозунги на Обама за „промяна” и „надежда” са опасни и ще придобият реални измерения, ако му се даде властта.
Америка няма да умре при президента Обама, но вероятно ще е много различна от тази Америка, която познаваме днес. Това може да е страна, управлявана от Върховен съд, съставен от млади съдии, обсебени от идеята за „живата Конституция”, каквото и да означава това. Това може да е страна, обременена с нови, високи данъци, вече обещани от Обама. Това може да е Америка, където автомобилът ви изведнъж ще се окаже незаконен, където и най-малките ограничения на абортите ще бъдат незабавно премахнати във всичките 50 щати.
Надявам се, че читателите ще се издигнат над реториката и клеветите, за да научат повече за човека, чиято „дързост и надежда” завладяха Америка.