Егалитаризмът срещу инфлацията – есе 12

Парите са инструментът на хората, достигнали до високо ниво на производителност и дългосрочен контрол над живота си. Парите не са просто средство за размяна: много по-важно е, че те са средство за запасяване, което позволява отместено във времето потребление и предоставя време за бъдещо производство. За да изпълнят това изискване, парите трябва да представляват материален артикул, който е нетленен, рядък, хомогенен, лесен за съхранение, стойността му не подлежи на големи колебания и винаги се търси от онези, с които търгувате. Това ви води до решението да използвате златото като парично средство. Златните пари сами по себе си представляват веществена ценност и белег за вече произведено богатство. Когато приемате златна монета в отплата за вашите стоки, вие действително доставяте стоките на купувача; транзакцията е също толкова сигурна, както и простата размяна. Когато складирате запасите си под формата на златни монети, те символизират стоките, които действително сте произвели, стоките, отишли, за да предоставят време на други производители, които ще поддържат непрекъснато производствения процес, така че вие да можете да размените своите монети за стоки винаги когато пожелаете.
А сега си представете какво би се случило с вашата общност от стотина трудолюбиви, благоденстващи, прогресиращи хора, ако на един човек се позволи да търгува на вашия пазар не с парични средства от злато, а с парични средства от хартия – тоест, ако той ви плаща не с веществен артикул, не със стоки, които действително е произвел, а само с полица за стоките, които ще произведе в бъдеще. Този човек взема вашите стоки, но не ги използва, за да издържа собственото си производство; той изобщо не произвежда, а само просто потребява блага. След това ви плаща по-високи цени за нови стоки – отново с полици, – като ви уверява, че е най-добрият ви купувач, който разширява пазара ви.
А един ден млад фермер, който едва свързва двата края, пострадал от силно наводнение, иска да купи от вас жито, но цената, на която го продавате, се е повишила, и вие нямате голямо количество в запас, затова той фалира. След това производител на мляко, на когото дължите пари, вдига цената на млякото, за да компенсира загубите си; а зеленчукопроизводителят, който има нужда от мляко, престава да купува яйца, които е купувал винаги; птицевъдът пък убива няколко от кокошките си, защото не може да си позволи да ги храни; фермерът, сеещ люцерна, който не може да си позволи по-високите цени на яйцата, продава част от зърното за посев и намалява засятата площ; млекопроизводителят не може да си позволи по-високата цена на люцерната, затова се отказва от поръчката, която е дал на ковача; и вие искате да си купите новия плуг, за който сте спестявали, но ковачът е фалирал. След това всички вие представяте полиците на своя „най-добър купувач” и установявате, че те са полици не за неговата бъдеща продукция, а за вашата, само че вие вече нямате нищо, с което да произвеждате. Земята ви е тук, постройките ви са тук, но нямате храна, с която да преживявате през идващата зима, нямате и зърно, което да засеете.
Дали нещата ще са различни, ако тази общност се състои от хиляда фермери? А от сто хиляди? Един милион? Двеста и единадесет милиона? Цялото земно кълбо? Независимо колко широко разпространите болестта, независимо какво разнообразие от стоки и каква невъобразима плетеница от сделки е обхваната, това, драги читатели, е причината, моделът и резултатът от инфлацията.
Има само една институция, която може да си присвои властта законно да търгува с чекове без покритие: държавата. И именно това е единствената институция, която може да ипотекира вашето бъдеще без вашето знание или съгласие: държавните ценни книжа (и книжните пари) са полици за бъдещите постъпления от данъци, тоест върху бъдещото ви производство.
А сега си представете мисленето на дивака, който е в състояние да разбере само конкретиката на непосредственото настояще и се оказва пренесен посред една съвременна, индустриална цивилизация. Ако е интелигентен, той ще придобие повърхностни познания, но няма да успее да разбере две понятия: „кредит” и „пазар”.
Той вижда, че хората получават храна, дрехи и всевъзможни предмети, просто като дават късчета хартия, наречени чекове; забелязва също, че небостъргачи и огромни фабрики изникват по заповед на изключително богатите, чиито счетоводители продължават да прехвърлят вълшебни цифри от счетоводните книги на един в счетоводните книги на друг, после на трети, на четвърти. Това явно се извършва по-бързо, отколкото той е в състояние да проследи, затова той стига до извода, че скоростта е тайната на вълшебната сила на хартията – и че всички ще работят, ще произвеждат и ще просперират, стига тези чекове да минават от ръка в ръка достатъчно бързо. Ако този дивак публикува своето откритие, той ще установи, че вече е бил изпреварен от Джон Мейнард Кейнс.
След това дивакът забелязва, че универсалните магазини са пълни с прекрасни стоки, но хората явно не ги купуват. „Защо?” – пита той началника на отдела в магазина. „Пазарът е свит” – отвръща му началникът. „Какво е това?” – пита той. „Ами – отговаря новият му учител, – стоките се произвеждат за хората, които ги потребяват, именно потребителите карат света да върви, но ние нямаме достатъчно потребители”. „Така ли?” – отбелязва дивакът, и очите му заблестяват заради една нова идея, която му е хрумнала. На следващия ден той получава чек от голяма образователна фондация, наема самолет, отлита надалеч и след известно време се връща, като води със себе си цялото си голо и босо племе. „Нямаш представа колко стоки потребяват те – казва на своя приятел, началникът на отдел в магазина, – а там, откъдето идваме, има още много като нас. Съвсем скоро ще ти повишат заплатата”. Но не след дълго магазинът фалира.
И до ден-днешен горкият дивак не е способен да разбере това – защото той е направил всичко възможно много, много хора да се съгласят с идеята му, сред тях и немалко знатни племенни вождове, като например губернатора Ромни, който пееше заклинания за „консумеризма”, и войнстващият Нейдър, който се бореше за правата на потребителите, както и вождовете начело на големия бизнес, които рецитираха формули за обслужването на потребителите, и вождовете, които заседават в конгреса, и вождовете в Белия дом, и вождовете във всяко правителство в Европа и още много професори, които той може да посочи.
Може би за нас е по-трудно да разберем, че мисленето на този дивак е ръководело западната цивилизация в продължение почти на един век.

Превод: Милена Попова