Ненаписаната библиотека

Ненаписаната библиотека

Ненаписаните книги са най-хубавите, защото са част от незнайната мечта. Ако ги напишем, неизбежно някой ще им намери недостатъци. Авторът може да се разочарова от това, което е написал.

Така, като част от въображението, като част от бъдещето, което не сме преживели, тези книги са още по-привлекателни.

Ненаписаните стихотворения са прекрасни, тъй като никой не е казал, че не ги харесва. Те не са напечатани, никой не ги е чел и критикувал, и точно това се нрави на поета.

Такива книги и стихотворения са много скъпи на автора, защото са само в него, и винаги може да каже на другите, че са чудесни, но само той знае това, а другите – не. Защото творбите може и да са бездарни, но пак само той знае това, а другите – не.

А сега представете си библиотека единствено от ненаписани книги и стихотворения. В нечия ленива глава, която се възхищава на бъдните си велики произведения, простиращи се на метри лавици. Разхождам се колебливо край стените от книги, на които бих могъл аз да съм автор. Изваждам том, подвързан в червен марокен, и се зачитам с небрежно възхищение. Ха, че как съм могъл да напиша такъв изящен и оригинален текст! Взимам друга книга, внимателно разгръщам страниците, приближавам я до очите си. В следващият час я чета с вълнение, с влажни очи, казвам си: „Колко е силна! Колко щях да я обичам!“  

Само да я бях написал…

Веднъж оставих една ненаписана книга, като че ли най-любимата ми, на рафта. И тъй като ненаписаната ми библиотека е огромна, не можах никога вече да я намеря. Години я търсих, но без успех.

Но не съжалявам, толкова много ненаписани книги притежавам.