За автора

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973).  Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. Завършил Виенския университет с докторска степен по право и специализация по икономика. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява.

В резултат на изследванията на фон Мизес,тогава съветник на Австрийската търговска камара, през 1912 г. се появява "Теория на парите и кредита". В нея Мизес обяснява как теорията на пределната полезност се прилага към парите и излага собствената си " теорема на регресията", като посочва, че парите не само произхождат от пазара, но и това винаги трябва да е така. Въз основа на Британската валутна школа, на теорията на Кнут Виксел за лихвените проценти, както и на теорията на Бьом-Баверк за структурата на производството, Мизес представя общите насоки на Австрийската теория за икономическия цикъл. Година по-късно Мизес е назначен във факултета на Виенския университет и семинарът на  Бьом-Баверк посвещава цели два семестъра на обсъждане на книгата на Мизес.

  Кариерата на Мизес е прекъсната в продължение на четири години от Първата световна война. Той прекарва три от тях като артилерийски офицер и една като щабен офицер в икономическото разузнаване. В края на войната публикува "Нация, държава и икономика" (1919), където се застъпва за икономическите и културни свободи на малцинствата в току-що рухналата империя, и предлага теория на икономиката на войната.

През 1921 г. Мизес написва хитовото си есе "Социализъм", което през следващите две години превръща в едноименната  книга. Социализмът не позволява частната собственост и пазар за средствата за производство, и следователно няма как да ресурсите да се използват по най-полезния възможен начин. Социализмът, прогнозира Мизес, ще доведе до пълен хаос и  край на цивилизацията.

Мизес предизвиква социалистите да обяснят от икономическа гледна точка как точно ще работи тяхната система - задача, която те избягват и до този момент. Дебатът между привържениците на Австрийската школа и социалистите продължава през следващото десетилетие, а и след това - до рухването на световния социализъм през 1989 г. - учените отдавна смятат, че е разрешен в полза на социалистите.

Още в началото на 20-те години Мизес предсказва Голямата депресия от 1929 г.  и остро се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост.

Пред заплахата от нацизма през 1934 г. Мизес се мести в Женева, за да преподава и пише в Института за международни изследвания, а по-късно емигрира в САЩ.

В Женева Мизес създава най-значимото си произведение  "Национална икономика", което след пристигането си в САЩ преработва, разширява и превръща в "Човешкото действие", публикувано през 1949 година. Неговият ученик Мъри Н. Ротбард го нарича "върховото постижение на Мизес и един от най-съвършените продукти на човешкия ум в нашия век. Тази творба е опорната точка на цялата история на Австрийската школа и тя си остава икономическият трактат, който дефинира Школата.

В зряла възраст Мизес става свидетел на  началото на възраждането на Австрийската школа, макар да не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.   

Мизес умира през 1973 г. Създаването на Институт "Лудвиг фон Мизес" през 1982 г., с помощта на Маргит фон Мизес, както и на Хайек и Хазлит, открива редица нови възможности за Австрийската школа. С постоянен поток от научни конференции,  въвеждащи семинари, книги, монографии, бюлетини, проучвания и дори филми, Институтът "Мизес" пренася Австрийската школа в пост-социалистическия век.